Лавандулата е декоративен ароматен вечнозелен полухраст принадлежащ към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Разпространена е в района на Средиземно море, Южна Франция, Алпите, Италия, Северна Африка, Източна Испания, Балкански полуостров, Черноморски басейн, Австралия, САЩ, Велкобритания.

Лавандулата расте като туфа, с многобройни изправени стъбла и големина до 60 см в диаметър. Вдървесяване на клонките й се наблюдава при по-старите издънки. Младите разклонения са подобни на трева, четириръбести, покрити с власинки. Листата са срещуположно разположени и покрити с трихоми. Имат линейно-ланцетовидна форма, целокрайни са и със сиво-зелен цвят.

Като вечнозелено растение, листната маса на билката се сменя последователно. Цветовете са много малки, със синьовиолетово оцветяване и образуващи класовидни съцветия. В самото съцветие са разположени под формата на пръстенчета. Представляват двуустни фунийки с четири тичинки. Цветоносните стъбла в една туфа лавандула могат да достигнат до 1000 на брой.

Най-голямо приложение лавандулата намира в козметиката и ароматерапията. Билката е известна със своята медоносност - от 1 декар насаждения, пчелите събират от 10 до 18 килограма мед.

Лавандулата намира приложение и като подправка в кулинарията, като е една от съставните единици на "ерб дьо прованс" - известна смес от подправки във Франция.

Още от древни времена се използва и в народната медицина. В наши дни конвенционалната медицина не само признава свойствата на лавандулата, но и я използва успешно като съставка в редица лекарства.

Те са разнородни – срещу епилепсия, депресии, тревожност, истерия, повишено кръвно налягане и други. Благотворното и действие се дължи на съдържащите се в нея полифеноли, които действат оздравително на червата, в комбинация с пробиотиците. Лавандулата представлява незаменим имуностимулант.